4.02.2010 г., 22:50

Аз не бях...

976 0 20

 

Аз не бях...

 

Аз не бях вече нежна душа,

няма как, станах мъжко момиче.

Като други порасли деца

бях отчайващо необичана.

 

Запробивах стените с глава,

не че исках, но пиех отрова!

Станах нагла, станах и зла,

и комай на убийство готова!

 

Но наскоро... май стана това,

за което в живота се борим.

Срещнах Смисъла. Ето така

мойта нежна душа проговори. 

 

Казват, нагла съм, казват – и зла.

Аз изобщо не мисля да споря.

Ставам всеки ден все по- добра,

мойта нежна душа щом говори.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нелиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...