Feb 4, 2010, 10:50 PM

Аз не бях...

  Poetry » Other
973 0 20

 

Аз не бях...

 

Аз не бях вече нежна душа,

няма как, станах мъжко момиче.

Като други порасли деца

бях отчайващо необичана.

 

Запробивах стените с глава,

не че исках, но пиех отрова!

Станах нагла, станах и зла,

и комай на убийство готова!

 

Но наскоро... май стана това,

за което в живота се борим.

Срещнах Смисъла. Ето така

мойта нежна душа проговори. 

 

Казват, нагла съм, казват – и зла.

Аз изобщо не мисля да споря.

Ставам всеки ден все по- добра,

мойта нежна душа щом говори.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нелиса All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...