20.12.2014 г., 2:17  

Аз не съм машина

613 0 0

Железни лостове.
Маркучи с бензин.
Електрически мостове
и жици, керосин.
 
Това видях щом отворих
капака на моята душа.
И ужасен отговорих
"Но как е възможно това"?
 
Та аз чувствам, аз живея.
Аз пея, усещам самота.
Нима жици ме карат да се смея,
и на бензин гори в мен любовта?
 
Но в миг всичко е ясно.
За миг си представям пред мен
Как железата обичат тъй страстно,
а жиците държат ме във плен.

 

Аз съм машина.
Аз съм робот.
Болката не можа да ме срине.
Болка няма в този живот.

 

Дори когато ме болеше
Дори когато беше тъжно
Бензина пак си гореше
И импулси усещах надлъжно

 

Аз всичко загубих.
Но щракнах, продължих.
По своя воля се влюбих,
по своя воля разделих.
 
Аз съм машина.
И железен е моят живот.
И всичко пак да се срине
сърцето ще сканира за брод.

 

Но мисли обземат ме в миг.
Груби импулси непривични.
Сърцето ми изтръгва див вик.
И маслото сякаш се разтича.

 

Защо ли сърцето тупти,
и ума си често загубвам?
Ето то пак ми шепти,
и сякаш неволно се влюбвам.
 
Сякаш платките прегряват,
сякаш чиповете горят.
И бензина се изпарява,
А железата болят.

 

Усещам плътта си гореща,
и чувствам себе си тъй лек.
И от радост става ми смешно,
и усещам себе си... човек.

 

И дори да ме лъже сърцето
не, от любов не ще загина.
Дори напротив, жив съм и ето:
Аз не съм машина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодор Пенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...