20.12.2014 г., 2:17  

Аз не съм машина

612 0 0

Железни лостове.
Маркучи с бензин.
Електрически мостове
и жици, керосин.
 
Това видях щом отворих
капака на моята душа.
И ужасен отговорих
"Но как е възможно това"?
 
Та аз чувствам, аз живея.
Аз пея, усещам самота.
Нима жици ме карат да се смея,
и на бензин гори в мен любовта?
 
Но в миг всичко е ясно.
За миг си представям пред мен
Как железата обичат тъй страстно,
а жиците държат ме във плен.

 

Аз съм машина.
Аз съм робот.
Болката не можа да ме срине.
Болка няма в този живот.

 

Дори когато ме болеше
Дори когато беше тъжно
Бензина пак си гореше
И импулси усещах надлъжно

 

Аз всичко загубих.
Но щракнах, продължих.
По своя воля се влюбих,
по своя воля разделих.
 
Аз съм машина.
И железен е моят живот.
И всичко пак да се срине
сърцето ще сканира за брод.

 

Но мисли обземат ме в миг.
Груби импулси непривични.
Сърцето ми изтръгва див вик.
И маслото сякаш се разтича.

 

Защо ли сърцето тупти,
и ума си често загубвам?
Ето то пак ми шепти,
и сякаш неволно се влюбвам.
 
Сякаш платките прегряват,
сякаш чиповете горят.
И бензина се изпарява,
А железата болят.

 

Усещам плътта си гореща,
и чувствам себе си тъй лек.
И от радост става ми смешно,
и усещам себе си... човек.

 

И дори да ме лъже сърцето
не, от любов не ще загина.
Дори напротив, жив съм и ето:
Аз не съм машина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодор Пенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...