Аз не съм от този свят,
в който всички се обичат.
Нямам сестра, ни брат,
на които да приличам.
Не зная да говоря, а
тръгна ли - внезапно се спирам.
Как със съперници да споря,
като нищо не разбирам.
Какво всъщност са мечтите,
щастието и любовта?
Уплашени, гледат ме в очите -
малките деца.
От мене явно се страхуват -
гледат ме, а после бягат надалече.
Нощем като кошмар ме сънуват,
стискайки здраво плюшено мече.
Аз не съм от този свят
и се чувствам тъй ненужна...
Тук всеки ми е непознат, а
аз безразлична съм и чужда.
© Катя Бобойчева Всички права запазени