Аз не вървя!
Искаш да отровиш себе си.
Мразиш това, което си ТИ.
Мислиш си, че контролираш времето
и часовникa си все напред въртиш.
Няма да забравя твойта мисъл:
"Живея аз, за да умра.
Смъртта е моят смисъл,
посрещната във самота."
И по пътя си към тази "смърт блажена"
потъпкваш всички ни, нали?!
Приятелката ти и майка ти сме непотребни,
но и нас трябва както теб да боли.
Ако режеш вените си, аз ще срежа моите,
ако скачаш - скачам и аз от ръба,
пистолет опрян в слепоочието ти, опирам в своето!
Всичко правя! Но не и това...
Пътят на баща ми и на твоя,
все омразни глупави неща...
По този път ти вървиш към покоя.
Върви! Обичам те! Но аз не вървя.
На Насето - най-добрата приятелка, която съм имала и която вече нямам, заради най-непотребните неща на света, които тя събра в себе си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петето Всички права запазени