Искаш да отровиш себе си.
Мразиш това, което си ТИ.
Мислиш си, че контролираш времето
и часовникa си все напред въртиш.
Няма да забравя твойта мисъл:
"Живея аз, за да умра.
Смъртта е моят смисъл,
посрещната във самота."
И по пътя си към тази "смърт блажена"
потъпкваш всички ни, нали?!
Приятелката ти и майка ти сме непотребни,
но и нас трябва както теб да боли.
Ако режеш вените си, аз ще срежа моите,
ако скачаш - скачам и аз от ръба,
пистолет опрян в слепоочието ти, опирам в своето!
Всичко правя! Но не и това...
Пътят на баща ми и на твоя,
все омразни глупави неща...
По този път ти вървиш към покоя.
Върви! Обичам те! Но аз не вървя.
На Насето - най-добрата приятелка, която съм имала и която вече нямам, заради най-непотребните неща на света, които тя събра в себе си.
© Петето All rights reserved.
"Моето малко розово петънце...
помниш ли така те наричах,
ти бе част от моето сърце
и истински,до болка те обичах!"
И само искам да ти кажа че съм страшно разочарована от грубия ти коментар,нима отричаш че съм била до теб,когато си имала нужда и че не съм ти помагала?Забрави ли че бях готова да изоставя дори майка си в нощта когати ти бе най-щастливия бездомник на света(ХА!).
Ти също бе до мен в най-трудните ми моменти и затова те обичах...не грешка...ОБИЧАМ...защото за мен ти винаги ще си моята малка сестра и нали помниш...някой ден теменужките от твоя гроб ще се преплитат в моите рози.........
Щом реши да сложиш края ок,но знай...имаш ли нужда от пр аз винаги ще съм до теб,не забравяй,че под този сив и мрачен небосвод винаги ще има едно депресирано момиче,което ще го боли за теб и ще те обича!
С най-добри чувства(защото,както казах и на Стоян:аз не съм злопаметна)от:вечно твоя Насърце.