Искаш да отровиш себе си.
Мразиш това, което си ТИ.
Мислиш си, че контролираш времето
и часовникa си все напред въртиш.
Няма да забравя твойта мисъл:
"Живея аз, за да умра.
Смъртта е моят смисъл,
посрещната във самота."
И по пътя си към тази "смърт блажена"
потъпкваш всички ни, нали?!
Приятелката ти и майка ти сме непотребни,
но и нас трябва както теб да боли. ...