Аз не знам да обичам на дребно
Аз не знам да обичам на дребно
Аз не знам да обичам на дребно.
Цял живот се раздавам. По много.
В шепа крия сълзи непотребни,
щом с усмивка да стопля не мога.
И не знам как се моли за милост,
как се пада болезнено ничком.
Щом веднъж съм пред враг се разкрила,
ще се боря - една срещу всички.
Що ли значи сънлива умора?
Колко скучни са дните лъжливи...
Изправете се, бийте се, хора,
и в борбата бъдете щастливи!
Май не свикнах напълно да губя
и главата си мълком да свеждам.
И когато отново се влюбя,
към звездите аз пак ще поглеждам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
