Аз не зная друго славно чудо
Аз не зная друго славно чудо,
между хилядите чудеса,
като тези грейнали, безкрайни,
средногорски ведри небеса!
Литнали далеч зад хоризонта,
мамят те възторжения взор,
и от тях нахлува във душата
чувството за волност и простор!
Точно преди тридесет години
пак съм бил по същите места.
Помня ги - овощните градини,
помня и безкрайните лозя!
Чудно прелестна и плодородна,
оплодотворена от труда -
аз така в сърцето си те помня -
моя свидна българска земя!
Радостен бях пак да се завърна,
да те зърна пак, ала сега
в мене, като смок, се настанява
и една потискаща тъга!
Пак са лъчезарни и прекрасни,
и безбрежни твойте небеса,
само ти във тръни си обрасла -
моя свидна, българска земя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
