2.11.2007 г., 14:30

Аз него и то мен

863 0 10
Опитвам се да закърпя сърцето,
след поредната неуспешна любов.
Сълзите капят по лицето бледо,
а аз се подготвям за този месец суров.
Искам дебели конци да му сложа,
за да зарасне бързо ужасната рана.
Нека те ми напомнят всекидневно
за твоята "невинна" измяна.
Ще ги показвам на всеки следващ,
ще казвам колко ме е боляло.
Но наистина много ще се гордея,
че дори и след мъка, сърцето ми е оцеляло.
И когато и те ме изоставят,
знам, че това ще стане някой ден.
Нежно ще милвам сърцето
и ще се обичаме: аз него и то мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ангел!
    Наистина си прав!
    Поздрав!
  • "Ще ги показвам на всеки следващ,
    ще казвам колко ме е боляло".

    Само това недей да правиш! И тях ще измъчваш, и сама няма да го забравиш!
    Защото ако много те е боляло, то е защото много си му дала. А следващите не ценят това, което сме давали на предните - това тях само ги огорчава.
    Стихотворението ти е много хубаво! Единствено - може би - вместо "ще зашия сърцето", някак по-образно е "ще закърпя сърцето"!
  • Люди и Зина,благодаря ви!
    Поздрави!
  • Поздрави, мила!
  • Благодаря ти Еленце!
    Магдаленче и на теб!
    Прегръщам ви и двете!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...