Аз няма да съм вече твоя..
Аз няма да съм вече твоя.
Не ми остави избор,
ще избягам.
Ти отнемаш силата и радостта ми.
Гризеш ме всеки ден.
Силата ти идва със сълзите ми проляни.
Това прави ли те мъж?
Кажи ми?
Харесва ти, че аз съм слаба и нещастна.
Допада ти депресията нечовешка.
Стоиш злорадо и се радваш,
но спри, защото твоят час ще дойде.
Клетви, клевети и обвинения...
Водовъртеж от глупости и думи без резон.
Ти силен си сега,
защото те обичам.
Защото тя обича те...
Познат ми е до болка вече и сценария.
Скандал скалъпен.
Причина странна.
И вратата.
После виждам аз гърба ти.
И виковете ти за сбогом.
Не се прибираш с дни,
оставяш ме да страдам.
Да тая и да забивам
ножовете на тъгата и безсилието.
А знаеш ли какво е болка?
Знаеш ли кога сърцето ми кърви?
И помниш ли какво е обич?
Аз няма да съм вече твоя,
извинявай!
Не ми остави избор,
ти прощавай!
Къде отиде онзи мъж усмихнат?
Къде отиде топлината в очите ти?
Къде отиде онзи топъл глас?
Сега друга им се радва,
не и аз.
сега на нея смееш се
и с нея си говориш.
Така, както с мен го правеше преди.
Сега тя ти дава свободата,
аз съм тежестта оловна,
моля те, прости!
Не мога повече да бъда твоя.
Не искам в затвора да умра, без песен да съм чула.
Без прилива да видя.
Без слънцето да ме погали.
Не съм жената, за която ти мечтаеш,
а бях...
Спомни си!
И муза бях.
И хетера.
И любима.
И другар.
Сега досада съм безбрежна.
В кухнята захвърлена до стария парцал.
Аз няма да съм вече твоя...
Прости ми...
Искам да живея...
Не ми остави избор,
ще избягам.
Ти отнемаш силата и радостта ми.
Гризеш ме всеки ден.
Силата ти идва със сълзите ми проляни.
Това прави ли те мъж?
Кажи ми?
Харесва ти, че аз съм слаба и нещастна.
Допада ти депресията нечовешка.
Стоиш злорадо и се радваш,
но спри, защото твоят час ще дойде.
Клетви, клевети и обвинения...
Водовъртеж от глупости и думи без резон.
Ти силен си сега,
защото те обичам.
Защото тя обича те...
Познат ми е до болка вече и сценария.
Скандал скалъпен.
Причина странна.
И вратата.
После виждам аз гърба ти.
И виковете ти за сбогом.
Не се прибираш с дни,
оставяш ме да страдам.
Да тая и да забивам
ножовете на тъгата и безсилието.
А знаеш ли какво е болка?
Знаеш ли кога сърцето ми кърви?
И помниш ли какво е обич?
Аз няма да съм вече твоя,
извинявай!
Не ми остави избор,
ти прощавай!
Къде отиде онзи мъж усмихнат?
Къде отиде топлината в очите ти?
Къде отиде онзи топъл глас?
Сега друга им се радва,
не и аз.
сега на нея смееш се
и с нея си говориш.
Така, както с мен го правеше преди.
Сега тя ти дава свободата,
аз съм тежестта оловна,
моля те, прости!
Не мога повече да бъда твоя.
Не искам в затвора да умра, без песен да съм чула.
Без прилива да видя.
Без слънцето да ме погали.
Не съм жената, за която ти мечтаеш,
а бях...
Спомни си!
И муза бях.
И хетера.
И любима.
И другар.
Сега досада съм безбрежна.
В кухнята захвърлена до стария парцал.
Аз няма да съм вече твоя...
Прости ми...
Искам да живея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Мандраджиева Всички права запазени
