Аз няма да съм вече твоя..
Аз няма да съм вече твоя.
Не ми остави избор,
ще избягам.
Ти отнемаш силата и радостта ми.
Гризеш ме всеки ден.
Силата ти идва със сълзите ми проляни.
Това прави ли те мъж?
Кажи ми?
Харесва ти, че аз съм слаба и нещастна.
Допада ти депресията нечовешка.
Стоиш злорадо и се радваш,
но спри, защото твоят час ще дойде.
Клетви, клевети и обвинения...
Водовъртеж от глупости и думи без резон.
Ти силен си сега,
защото те обичам.
Защото тя обича те...
Познат ми е до болка вече и сценария.
Скандал скалъпен.
Причина странна.
И вратата.
После виждам аз гърба ти.
И виковете ти за сбогом.
Не се прибираш с дни,
оставяш ме да страдам.
Да тая и да забивам
ножовете на тъгата и безсилието.
А знаеш ли какво е болка?
Знаеш ли кога сърцето ми кърви?
И помниш ли какво е обич?
Аз няма да съм вече твоя,
извинявай!
Не ми остави избор,
ти прощавай!
Къде отиде онзи мъж усмихнат?
Къде отиде топлината в очите ти?
Къде отиде онзи топъл глас?
Сега друга им се радва,
не и аз.
сега на нея смееш се
и с нея си говориш.
Така, както с мен го правеше преди.
Сега тя ти дава свободата,
аз съм тежестта оловна,
моля те, прости!
Не мога повече да бъда твоя.
Не искам в затвора да умра, без песен да съм чула.
Без прилива да видя.
Без слънцето да ме погали.
Не съм жената, за която ти мечтаеш,
а бях...
Спомни си!
И муза бях.
И хетера.
И любима.
И другар.
Сега досада съм безбрежна.
В кухнята захвърлена до стария парцал.
Аз няма да съм вече твоя...
Прости ми...
Искам да живея...
Не ми остави избор,
ще избягам.
Ти отнемаш силата и радостта ми.
Гризеш ме всеки ден.
Силата ти идва със сълзите ми проляни.
Това прави ли те мъж?
Кажи ми?
Харесва ти, че аз съм слаба и нещастна.
Допада ти депресията нечовешка.
Стоиш злорадо и се радваш,
но спри, защото твоят час ще дойде.
Клетви, клевети и обвинения...
Водовъртеж от глупости и думи без резон.
Ти силен си сега,
защото те обичам.
Защото тя обича те...
Познат ми е до болка вече и сценария.
Скандал скалъпен.
Причина странна.
И вратата.
После виждам аз гърба ти.
И виковете ти за сбогом.
Не се прибираш с дни,
оставяш ме да страдам.
Да тая и да забивам
ножовете на тъгата и безсилието.
А знаеш ли какво е болка?
Знаеш ли кога сърцето ми кърви?
И помниш ли какво е обич?
Аз няма да съм вече твоя,
извинявай!
Не ми остави избор,
ти прощавай!
Къде отиде онзи мъж усмихнат?
Къде отиде топлината в очите ти?
Къде отиде онзи топъл глас?
Сега друга им се радва,
не и аз.
сега на нея смееш се
и с нея си говориш.
Така, както с мен го правеше преди.
Сега тя ти дава свободата,
аз съм тежестта оловна,
моля те, прости!
Не мога повече да бъда твоя.
Не искам в затвора да умра, без песен да съм чула.
Без прилива да видя.
Без слънцето да ме погали.
Не съм жената, за която ти мечтаеш,
а бях...
Спомни си!
И муза бях.
И хетера.
И любима.
И другар.
Сега досада съм безбрежна.
В кухнята захвърлена до стария парцал.
Аз няма да съм вече твоя...
Прости ми...
Искам да живея...
© Деси Мандраджиева All rights reserved.
