24.09.2007 г., 9:22

Аз пак живея

1.3K 0 9
И днес ще спя, пак ще пътувам
в друмища, облени в красота!
Аз пак живея, не ще погубим
мириса на цъфнали цветя!

Върви напред, поляната зелена
докосва те със своята душа!
Върви напред, дори без поглед,
обърнат пак към пропастта!

И пътища недей ти следва,
следите свой остави!
Там, където си погледнал,
малък славей ще блести.

С песента си ще те доближава,
погледа по-светъл пак ще заблести.
Слънцето усмихнато дочаках,
за да мога пак да кажа: – Аз съм жив!

(Искам да го посветя на себе си. Животът си върнах на този ден преди година) :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рефицул Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силен финал!Поздрав!
  • И пътища недей ти следва,
    следите свой остави!

    Браво оставяй смело следите си и показвай на загубилите се пътя !!!
    Радвай се на живота и младоста си !!!
    Поздравче, Дяволе!!!
  • Разчувства ме този стих!
    Толкова много емоциа има в него!
    Бъди жив и здрав!
    Поздрав и пиши!
  • БЪДИ!Поздрав!
  • Все толкова далечно и въпреки това все така близо
    Благодаря!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...