24 сент. 2007 г., 09:22

Аз пак живея

1.3K 0 9
И днес ще спя, пак ще пътувам
в друмища, облени в красота!
Аз пак живея, не ще погубим
мириса на цъфнали цветя!

Върви напред, поляната зелена
докосва те със своята душа!
Върви напред, дори без поглед,
обърнат пак към пропастта!

И пътища недей ти следва,
следите свой остави!
Там, където си погледнал,
малък славей ще блести.

С песента си ще те доближава,
погледа по-светъл пак ще заблести.
Слънцето усмихнато дочаках,
за да мога пак да кажа: – Аз съм жив!

(Искам да го посветя на себе си. Животът си върнах на този ден преди година) :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рефицул Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силен финал!Поздрав!
  • И пътища недей ти следва,
    следите свой остави!

    Браво оставяй смело следите си и показвай на загубилите се пътя !!!
    Радвай се на живота и младоста си !!!
    Поздравче, Дяволе!!!
  • Разчувства ме този стих!
    Толкова много емоциа има в него!
    Бъди жив и здрав!
    Поздрав и пиши!
  • БЪДИ!Поздрав!
  • Все толкова далечно и въпреки това все така близо
    Благодаря!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...