Sep 24, 2007, 9:22 AM

Аз пак живея

  Poetry
1.3K 0 9
И днес ще спя, пак ще пътувам
в друмища, облени в красота!
Аз пак живея, не ще погубим
мириса на цъфнали цветя!

Върви напред, поляната зелена
докосва те със своята душа!
Върви напред, дори без поглед,
обърнат пак към пропастта!

И пътища недей ти следва,
следите свой остави!
Там, където си погледнал,
малък славей ще блести.

С песента си ще те доближава,
погледа по-светъл пак ще заблести.
Слънцето усмихнато дочаках,
за да мога пак да кажа: – Аз съм жив!

(Искам да го посветя на себе си. Животът си върнах на този ден преди година) :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рефицул All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силен финал!Поздрав!
  • И пътища недей ти следва,
    следите свой остави!

    Браво оставяй смело следите си и показвай на загубилите се пътя !!!
    Радвай се на живота и младоста си !!!
    Поздравче, Дяволе!!!
  • Разчувства ме този стих!
    Толкова много емоциа има в него!
    Бъди жив и здрав!
    Поздрав и пиши!
  • БЪДИ!Поздрав!
  • Все толкова далечно и въпреки това все така близо
    Благодаря!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...