14.02.2009 г., 21:22

Аз пазя очите ви

1.2K 0 8
Смее ми се махалото на часовника.
Отсича секундите.
С жестокост и светкавичност на гилотина.
Мразя проклетото време.
Приближавам се до стенния часовник.
Пресягам се да изтръгна неспирното махало.
Но...
Точно тогава удря шест часа
и проклетата кукувичка
излиза от плесенясалото си леговище,
за да изпее шест пъти вбесяващата си песен.
Неволно вади окото ми,
което настървено се е втренчило в нея.
Странно усещане.
Докога ще робувам на времето?!

Изгарям невменяемия часовник.
Заспивам.
Ако някой от вас ме събуди,
ще изтръгна всички малки кукувички
от стените ви.
Не съм ли добра?
Аз пазя очите ви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, харесва ми!
  • И на мен много ми хареса тук!
    И по принцип обичам да те чета!
    Прегръщам те!
  • Aко заспя, няма да искам да се събудя. Вечен сън би било спасение. Мамка му, ама аз още спя. Тогава не съм добра. Кой ще пази очите ти, Смеш...

    Доче, времето е може би единственото нещо, което ненавиждам и... повярвай ми струва ми много, за да устоя на центробежната му сила... Ще ми се да го видя как коленичи пред мен мухахаха xD

    Пети, гууушш Какво ли не бих дала да изтръгна времето от себе си...
    Прегръщам ви всички!
  • при положение че на нас кукувичките ни вадят очите
    ние не виждаме че спиш
    и не можем д ате събудим
    за да изтръгнеш кукивичките и да ни предпазиш
    очите ...и ...
    порочен кръг ...
    сама трябва да се събудиш
    защото някой може би има нужда от някой който да пречука тъпата кукувица на времето ... му ...
  • "Не съм ли добра?
    Аз пазя очите ви."

    Перфектно написано! (6)

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...