Feb 14, 2009, 9:22 PM

Аз пазя очите ви

  Poetry
1.2K 0 8
Смее ми се махалото на часовника.
Отсича секундите.
С жестокост и светкавичност на гилотина.
Мразя проклетото време.
Приближавам се до стенния часовник.
Пресягам се да изтръгна неспирното махало.
Но...
Точно тогава удря шест часа
и проклетата кукувичка
излиза от плесенясалото си леговище,
за да изпее шест пъти вбесяващата си песен.
Неволно вади окото ми,
което настървено се е втренчило в нея.
Странно усещане.
Докога ще робувам на времето?!

Изгарям невменяемия часовник.
Заспивам.
Ако някой от вас ме събуди,
ще изтръгна всички малки кукувички
от стените ви.
Не съм ли добра?
Аз пазя очите ви.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, харесва ми!
  • И на мен много ми хареса тук!
    И по принцип обичам да те чета!
    Прегръщам те!
  • Aко заспя, няма да искам да се събудя. Вечен сън би било спасение. Мамка му, ама аз още спя. Тогава не съм добра. Кой ще пази очите ти, Смеш...

    Доче, времето е може би единственото нещо, което ненавиждам и... повярвай ми струва ми много, за да устоя на центробежната му сила... Ще ми се да го видя как коленичи пред мен мухахаха xD

    Пети, гууушш Какво ли не бих дала да изтръгна времето от себе си...
    Прегръщам ви всички!
  • при положение че на нас кукувичките ни вадят очите
    ние не виждаме че спиш
    и не можем д ате събудим
    за да изтръгнеш кукивичките и да ни предпазиш
    очите ...и ...
    порочен кръг ...
    сама трябва да се събудиш
    защото някой може би има нужда от някой който да пречука тъпата кукувица на времето ... му ...
  • "Не съм ли добра?
    Аз пазя очите ви."

    Перфектно написано! (6)

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...