Аз пазя очите ви
Отсича секундите.
С жестокост и светкавичност на гилотина.
Мразя проклетото време.
Приближавам се до стенния часовник.
Пресягам се да изтръгна неспирното махало.
Но...
Точно тогава удря шест часа
и проклетата кукувичка
излиза от плесенясалото си леговище,
за да изпее шест пъти вбесяващата си песен.
Неволно вади окото ми,
което настървено се е втренчило в нея.
Странно усещане.
Докога ще робувам на времето?!
Изгарям невменяемия часовник.
Заспивам.
Ако някой от вас ме събуди,
ще изтръгна всички малки кукувички
от стените ви.
Не съм ли добра?
Аз пазя очите ви.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Маринова Все права защищены
