Смее ми се махалото на часовника. Отсича секундите. С жестокост и светкавичност на гилотина. Мразя проклетото време. Приближавам се до стенния часовник. Пресягам се да изтръгна неспирното махало. Но... Точно тогава удря шест часа и проклетата кукувичка излиза от плесенясалото си леговище, за да изпее шест пъти вбесяващата си песен. Неволно вади окото ми, което настървено се е втренчило в нея. Странно усещане. Докога ще робувам на времето?!
Изгарям невменяемия часовник. Заспивам. Ако някой от вас ме събуди, ще изтръгна всички малки кукувички от стените ви. Не съм ли добра? Аз пазя очите ви.
Aко заспя, няма да искам да се събудя. Вечен сън би било спасение. Мамка му, ама аз още спя. Тогава не съм добра. Кой ще пази очите ти, Смеш...
Доче, времето е може би единственото нещо, което ненавиждам и... повярвай ми струва ми много, за да устоя на центробежната му сила... Ще ми се да го видя как коленичи пред мен мухахаха xD
Пети, гууушш Какво ли не бих дала да изтръгна времето от себе си...
Прегръщам ви всички!
при положение че на нас кукувичките ни вадят очите
ние не виждаме че спиш
и не можем д ате събудим
за да изтръгнеш кукивичките и да ни предпазиш
очите ...и ...
порочен кръг ...
сама трябва да се събудиш
защото някой може би има нужда от някой който да пречука тъпата кукувица на времето ... му ...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.