Аз плаках
Аз плаках
Бях хубава, толкова хубава!
С чистотата на утринен полъх
обгърнах те в своята обич.
Като снежна покривка за семето
топлина и влага ти дадох.
С надежда и вяра зачаках,
но зърното в теб не покълна.
Тогава заплаках, но сълзите
като слана ме изгаряха,
росата напразно подирила.
Бях безнадеждно самотна.
Бях хубава, толкова хубава,
скандално красива и млада –
копнение в своята зрялост,
родило се сякаш нахалост!
И тогава отново заплаках.
Два гълъба плакаха с мене,
в сърцето ми мир възродили,
но в утрото вече отлитнали.
От тебе ли бяха се скрили?
Оттогава не мога да плача.
Оттогава за тебе се моля...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
