Аз плаках
Аз плаках
Бях хубава, толкова хубава!
С чистотата на утринен полъх
обгърнах те в своята обич.
Като снежна покривка за семето
топлина и влага ти дадох.
С надежда и вяра зачаках,
но зърното в теб не покълна.
Тогава заплаках, но сълзите
като слана ме изгаряха,
росата напразно подирила.
Бях безнадеждно самотна.
Бях хубава, толкова хубава,
скандално красива и млада –
копнение в своята зрялост,
родило се сякаш нахалост!
И тогава отново заплаках.
Два гълъба плакаха с мене,
в сърцето ми мир възродили,
но в утрото вече отлитнали.
От тебе ли бяха се скрили?
Оттогава не мога да плача.
Оттогава за тебе се моля...
© Стойна Димова All rights reserved.
