Птицата
Надвика бурите във себе си.
Самата се превърна във фурия
и ураганна във стихията си
фуча, превърната в магия.
Онази, другата с копненията
я няма вече, просто отлетя.
Дочух ù на душата дишанията,
когато за любовта си се презря.
Видях я, плаваше на облаци,
по-бели и от полета на лебеди.
По нея пеперуди на рояци
плетяха ù цветя със шарени криле.
Надвика се, преви на две стихиите.
Сега е пъстра като пролетта,
и с бялото от лястовиците
рисува своята съдба и свобода.
Чертае пътя си по звездните сияния.
Сънува цъфналите макове през май.
Ти само ще сънуваш нейните докосвания,
но никога не ще я имаш в сбъднат Рай.
Защото сам избра си пътя за към ада,
където маковете не цъфтят.
Там огнената жар изпепелява
и цветни пеперуди не летят...
Изгуби ли я, скитнико, презрял сърцето ù,
когато режеше от нея къс по къс.
Сега съдбата ти е във ръцете ù,
но тя е птица и не търси мъст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
