19.07.2007 г., 22:02

Аз сбърках!

1.4K 0 6

Аз сбърках!
Колко ли ще струва този път?
И отново ли ще плащам със сърцето?
Пак сбърках!
Някой знае ли каква е цената?
Не зная как ще я платя?
Аз сбърках!
Ще има ли някой,
който да иска да бъде само за мен?
И само със мен?
Пак сбърках!
Кога ще изтръгнете всичко от мен?
Кога ще ми вземете последното късче сърце?
Все бърках!
В живота си се лутах...
и изгубих
последната надежда за любов.
С последните отчаяни сълзи се борих,
но изгубих.
Аз сбърках!
Не зная как да се спася!
Аз сбърках...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандра Неста Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не...Мисля,че така е устроена психиката ни,малко или много!.....
  • Може би цикличността на някой грешки определя характера ни...лошото е,че тези,които не са виновни плащат най-скъпо за това...заради едните,умишлено или не,отмъщаваме на другите.И после всичко се повтаря и повтаря...такъв е живота!Не знам някой да се е измъкнал от този омагъосан кръг.
  • Абсолютно е равносметка,но закъсняла и вече е късно.Никой не излиза от боя без рани.Мисля,че човек осъзнава,че е влюбен едва,когато това вече се е случило...и няма как да се измъкне...Мисля,че аз пак съм в това положение,колкото и да си обещавах,че няма да позволя никога повече да ми се случи!.....
  • поздрав!
  • ,,Човек се учи от грешките си!''
    Поздрави!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...