Jul 19, 2007, 10:02 PM

Аз сбърках!

  Poetry
1.4K 0 6

Аз сбърках!
Колко ли ще струва този път?
И отново ли ще плащам със сърцето?
Пак сбърках!
Някой знае ли каква е цената?
Не зная как ще я платя?
Аз сбърках!
Ще има ли някой,
който да иска да бъде само за мен?
И само със мен?
Пак сбърках!
Кога ще изтръгнете всичко от мен?
Кога ще ми вземете последното късче сърце?
Все бърках!
В живота си се лутах...
и изгубих
последната надежда за любов.
С последните отчаяни сълзи се борих,
но изгубих.
Аз сбърках!
Не зная как да се спася!
Аз сбърках...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сандра Неста All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не...Мисля,че така е устроена психиката ни,малко или много!.....
  • Може би цикличността на някой грешки определя характера ни...лошото е,че тези,които не са виновни плащат най-скъпо за това...заради едните,умишлено или не,отмъщаваме на другите.И после всичко се повтаря и повтаря...такъв е живота!Не знам някой да се е измъкнал от този омагъосан кръг.
  • Абсолютно е равносметка,но закъсняла и вече е късно.Никой не излиза от боя без рани.Мисля,че човек осъзнава,че е влюбен едва,когато това вече се е случило...и няма как да се измъкне...Мисля,че аз пак съм в това положение,колкото и да си обещавах,че няма да позволя никога повече да ми се случи!.....
  • поздрав!
  • ,,Човек се учи от грешките си!''
    Поздрави!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...