4.12.2019 г., 20:56

Аз се моля

831 4 11

Ти отдавна превзе ми

Сърцето и писах

И романи, поеми

За тебе измислих.

Срещу тебе да тичам

Не ще те достигна.

Ти си твърде далече.

Не мога да свикна.

Всеки ден те рисувам

В различни картини

Ту щастлив, ту пък тъжен

Все тебе, Любими.

Всеки ден от очите

Се стича мастило

Изписва “Обичам те”

А сърцето се свило

В лист от тетрадка

С редовете изписани.

Твоя оставам

И те чакам, Наистина

Всеки ден да отвориш

Врататите отключени

Да се видиш в мойте

Картини неструващи.

За сега теб те няма

Но аз без умора

И с любов тъй голяма

Рисувам и моля

Всеки Бог да те върне

Пред моята порта

И сгушена в теб

Да заспя. Аз се моля.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...