Аз се моля
Ти отдавна превзе ми
Сърцето и писах
И романи, поеми
За тебе измислих.
Срещу тебе да тичам
Не ще те достигна.
Ти си твърде далече.
Не мога да свикна.
Всеки ден те рисувам
В различни картини
Ту щастлив, ту пък тъжен
Все тебе, Любими.
Всеки ден от очите
Се стича мастило
Изписва “Обичам те”
А сърцето се свило
В лист от тетрадка
С редовете изписани.
Твоя оставам
И те чакам, Наистина
Всеки ден да отвориш
Врататите отключени
Да се видиш в мойте
Картини неструващи.
За сега теб те няма
Но аз без умора
И с любов тъй голяма
Рисувам и моля
Всеки Бог да те върне
Пред моята порта
И сгушена в теб
Да заспя. Аз се моля.
© Деница Гарелова All rights reserved.
