Аз се отричам...
Щастие, болка, лъжи и приятелство.
Писна ми, писна ми, ужасно ми писна...
Сълзи, стенания, грях... И предателство.
Студена вода в лицето ми лисна.
Липса, молби и толкова болка.
Писна ми, знаеш ли, тръгвай си вече.
Месеци... дни... Крещя... Още колко...
Любовта на изгнание май ме обрече.
Шепоти, думи... И рози красиви.
Писна ми вече... Това бе химера...
Всички моменти били са лъжливи,
грам истина не успях да намеря.
Скандали и крясъци... И кризи ужасни.
Преминах със теб през рай и през ад.
Целувки, прегръдки и мигове страстни,
а, всъщност, ти бил си... един непознат.
Раздяла и болка, и много сълзи.
И много любов - от теб наранена.
По мен твоето "Сбогом" още пълзи,
гори обич във мен, но несподелена.
И нощи, и дни, години дори.
Събуждам се днес - преминах през дните.
И нощите болни изстрадах. Гори...
Не успях да забравя сълзите. Мечтите.
Лица и миражи. Моменти запазени.
А после е мрак. Лъжата остава.
Остават сълзите от тебе белязани.
Остава любов, но не и забрава.
Отивай си, писна ми, ужасно аз страдам.
Мразя те, затова, че пак те обичам.
Душата ми в яма черна пропада...
Писна ми, върви, аз се отричам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Терзийска Всички права запазени
