Аз ще остана
Животът ме вика и маха с ръка,
след него да вървя ме кани,
а аз, с помръкнала от мъката душа,
му правя жест,
че тука ще остана.
Той свива безразлично рамене,
обръща се и прави ведра крачка,
и продължава с другите напред,
а изостаналите
бързо биват смачкани.
Аз, уморена от пътя, сядам
на сянка
и свалям от скука своите дрехи,
тук, до теб реших да остана,
където животът
неволно от пътя те отнесе,
където някога и ти изостана,
и смазан от тълпата
беше,
но ти не се бой,
аз ще остана
завинаги до теб!
след него да вървя ме кани,
а аз, с помръкнала от мъката душа,
му правя жест,
че тука ще остана.
Той свива безразлично рамене,
обръща се и прави ведра крачка,
и продължава с другите напред,
а изостаналите
бързо биват смачкани.
Аз, уморена от пътя, сядам
на сянка
и свалям от скука своите дрехи,
тук, до теб реших да остана,
където животът
неволно от пътя те отнесе,
където някога и ти изостана,
и смазан от тълпата
беше,
но ти не се бой,
аз ще остана
завинаги до теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
