Аз ще остана
Животът ме вика и маха с ръка,
след него да вървя ме кани,
а аз, с помръкнала от мъката душа,
му правя жест,
че тука ще остана.
Той свива безразлично рамене,
обръща се и прави ведра крачка,
и продължава с другите напред,
а изостаналите
бързо биват смачкани.
Аз, уморена от пътя, сядам
на сянка
и свалям от скука своите дрехи,
тук, до теб реших да остана,
където животът
неволно от пътя те отнесе,
където някога и ти изостана,
и смазан от тълпата
беше,
но ти не се бой,
аз ще остана
завинаги до теб!
след него да вървя ме кани,
а аз, с помръкнала от мъката душа,
му правя жест,
че тука ще остана.
Той свива безразлично рамене,
обръща се и прави ведра крачка,
и продължава с другите напред,
а изостаналите
бързо биват смачкани.
Аз, уморена от пътя, сядам
на сянка
и свалям от скука своите дрехи,
тук, до теб реших да остана,
където животът
неволно от пътя те отнесе,
където някога и ти изостана,
и смазан от тълпата
беше,
но ти не се бой,
аз ще остана
завинаги до теб!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Все права защищены
