Аз, "силната"
Аз, "силната"... плача си вечер сама,
сълзите от целия свят съм си скрила.
В деня се усмихвам и с горда глава,
"Добре съм!" - отвръщам. Нежна и мила.
Уверена. Цяла по пътя вървя.
Сърцето открито, макар и тъжовно,
не спира да бие... и всяка тъга
дори да е чужда, минава съдбовно.
Да, още го мога. Откривам цветя,
поникнали свежо в жаравите жежки.
Поливам ги с благост. Торя с добрина
и чакам цъфтежа, съвсем по човешки.
Аз, "силната" плача без срам от това.
Сълзите събирам във стихове лични.
но после ги давам, на вас, без вина.
Обичайте, вярвайте... не драматично.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени