Аз, "силната"... плача си вечер сама,
сълзите от целия свят съм си скрила.
В деня се усмихвам и с горда глава,
"Добре съм!" - отвръщам. Нежна и мила.
Уверена. Цяла по пътя вървя.
Сърцето открито, макар и тъжовно,
не спира да бие... и всяка тъга
дори да е чужда, минава съдбовно.
Да, още го мога. Откривам цветя,
поникнали свежо в жаравите жежки.
Поливам ги с благост. Торя с добрина
и чакам цъфтежа, съвсем по човешки. ...