13.06.2007 г., 23:00

"Аз съм..."

726 0 4
По Джубран Халил Джубран

„Аз съм в сърцето на бог”

Проговори ли ми любовта,
вслушах се и и повярвах.
Безстрашна корона е тя,
толкова тежък е кръста.
И последвах гласа знаменит,
макар да знаех, че подобно
северният вятър,
попарва с дъха си честит
и листи свлича във пръстта,
събира ни във житни снопове,
резитба на лозите обещава.
Вършее после зърно под тополите,
отвеяно от сламки и от плява.
Предава ни на святия си огън,
тъй както са за хляба пещи жарки.
И милва, гали нежните ни клони,
за вечността достойни, ярки.
Но ако в своята боязън
откриваме я само във мира
и в чувствената и наслада,
горко ни! Няма неприязън,
равняваща се на това
да изоставим и хармана
в света, чуждеещ на сезони,
където с нея ще се гоним,
а тя сама ще сочи пътя на душата.

12.06.2007год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...