13.06.2007 г., 23:00

"Аз съм..."

733 0 4
По Джубран Халил Джубран

„Аз съм в сърцето на бог”

Проговори ли ми любовта,
вслушах се и и повярвах.
Безстрашна корона е тя,
толкова тежък е кръста.
И последвах гласа знаменит,
макар да знаех, че подобно
северният вятър,
попарва с дъха си честит
и листи свлича във пръстта,
събира ни във житни снопове,
резитба на лозите обещава.
Вършее после зърно под тополите,
отвеяно от сламки и от плява.
Предава ни на святия си огън,
тъй както са за хляба пещи жарки.
И милва, гали нежните ни клони,
за вечността достойни, ярки.
Но ако в своята боязън
откриваме я само във мира
и в чувствената и наслада,
горко ни! Няма неприязън,
равняваща се на това
да изоставим и хармана
в света, чуждеещ на сезони,
където с нея ще се гоним,
а тя сама ще сочи пътя на душата.

12.06.2007год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...