"Аз съм..."
По Джубран Халил Джубран
„Аз съм в сърцето на бог”
Проговори ли ми любовта,
вслушах се и и повярвах.
Безстрашна корона е тя,
толкова тежък е кръста.
И последвах гласа знаменит,
макар да знаех, че подобно
северният вятър,
попарва с дъха си честит
и листи свлича във пръстта,
събира ни във житни снопове,
резитба на лозите обещава.
Вършее после зърно под тополите,
отвеяно от сламки и от плява.
Предава ни на святия си огън,
тъй както са за хляба пещи жарки.
И милва, гали нежните ни клони,
за вечността достойни, ярки.
Но ако в своята боязън
откриваме я само във мира
и в чувствената и наслада,
горко ни! Няма неприязън,
равняваща се на това
да изоставим и хармана
в света, чуждеещ на сезони,
където с нея ще се гоним,
а тя сама ще сочи пътя на душата.
12.06.2007год.
„Аз съм в сърцето на бог”
Проговори ли ми любовта,
вслушах се и и повярвах.
Безстрашна корона е тя,
толкова тежък е кръста.
И последвах гласа знаменит,
макар да знаех, че подобно
северният вятър,
попарва с дъха си честит
и листи свлича във пръстта,
събира ни във житни снопове,
резитба на лозите обещава.
Вършее после зърно под тополите,
отвеяно от сламки и от плява.
Предава ни на святия си огън,
тъй както са за хляба пещи жарки.
И милва, гали нежните ни клони,
за вечността достойни, ярки.
Но ако в своята боязън
откриваме я само във мира
и в чувствената и наслада,
горко ни! Няма неприязън,
равняваща се на това
да изоставим и хармана
в света, чуждеещ на сезони,
където с нея ще се гоним,
а тя сама ще сочи пътя на душата.
12.06.2007год.
© Мери Попинз All rights reserved.
