24.01.2013 г., 9:39

Аз съм...

664 1 1

Аз съм смях и сълза. Неранима, но слаба,
аз дъга съм и дъжд във небето.
Аз съм слънце и сняг. И във мен се стопява
всеки лед, вътре тук, във сърцето!
Аз съм цвят или мъх. Разярена до радост,
тичам, камъни стръмни катеря.
И покой съм, и бяс. Загорчавам до сладост
и не търся, за да се намеря.
Паля уж, а горя. И щастлива до болка
заглушавам се във тишината.
И изстивам от страст. Тихо казвам си "Толкова!",
но не спирам, вървя във мъглата!
Аз съм обич и мъст. И далечно докосване.
Плачеща, ала все пак усмивка.
Път съм дълъг и къс. Разум и омагьосване,
хладна, но гореща завивка.


Аз съм страх и решителност. Ни лъжа, нито истина,
всяка крайност във мен притежавам...
Но когато си с мен и в сърце съм те стиснала,
знай, че всяка сълза заслужавам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любимата Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...