Аз съм смях и сълза. Неранима, но слаба,
аз дъга съм и дъжд във небето.
Аз съм слънце и сняг. И във мен се стопява
всеки лед, вътре тук, във сърцето!
Аз съм цвят или мъх. Разярена до радост,
тичам, камъни стръмни катеря.
И покой съм, и бяс. Загорчавам до сладост
и не търся, за да се намеря.
Паля уж, а горя. И щастлива до болка
заглушавам се във тишината.
И изстивам от страст. Тихо казвам си "Толкова!",
но не спирам, вървя във мъглата! ...