Аз съм тази, която мечтаеш
Спри се тези игри да играеш
Протегни се, вземи ме и точка
Между теб и мен няма отсрочка
Налудувах се, вече е есен.
И живота ми хич не е песен.
Ала щом мога още да дишам,
значи мога и теб да обичам.
И щом вечер сънувам поляни,
със цветя и от слънце огряни
И щом денем в очите ми диви,
греят пламъци толкоз игриви
Ще ти кажа, без грам многоточие,
И не смятам, че туй е безочие:
Хайде стига игри и брътвежи
и безмислени, смешни копнежи.
Аз съм тази, която сънуваш.
Тази дето до гроб ще целуваш.
И макар всички твои съмнения
Аз съм всичките твои вълнения.
/Сисилотка/
© Сиси Рад Всички права запазени