6.01.2016 г., 7:58

Аз съм човекът

799 0 3

Аз съм човекът,

който играе второстепенна роля

в собствения си живот,

а понякога си е направо страничен зрител!...

 

Аз съм човекът,

който си слага сам букаи,

когато му се иска да полети.

 

Аз съм човекът,

който се спира на брега на реката,

която на по-добро място

може да го откара.

 

Като бисер във мида

под пластове тиня

се крие моето истинско Аз...

 

Моята истинска същност

е заровена дълбоко вътре в мен,

като попарена от слана пъпка.

 

Аз съм човекът,

който трябва да я накара да разцъфне...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...