6 янв. 2016 г., 07:58

Аз съм човекът

802 0 3

Аз съм човекът,

който играе второстепенна роля

в собствения си живот,

а понякога си е направо страничен зрител!...

 

Аз съм човекът,

който си слага сам букаи,

когато му се иска да полети.

 

Аз съм човекът,

който се спира на брега на реката,

която на по-добро място

може да го откара.

 

Като бисер във мида

под пластове тиня

се крие моето истинско Аз...

 

Моята истинска същност

е заровена дълбоко вътре в мен,

като попарена от слана пъпка.

 

Аз съм човекът,

който трябва да я накара да разцъфне...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...