За тебе съм мъгла.
Винаги съм тук,
но и винаги ме няма.
Щом поискаш,
ще усетиш моя допир
по всички пори на твоето тяло…
но може да преминеш и без да ме забелязваш.
За тебе аз съм дим.
Поеми ме дълбоко в себе си,
наслади ми се щом имаш нужда,
а после с лека ръка разпръсни ме в стаята
и проветри я след това –
нека се слея с вселената.
За тебе аз съм и не съм.
Ти пусна ръката ми,
за да хванеш ума ми.
И сякаш се предаде.
Отказа се, когато намокрихме мечтите си.
Цяло греховно море...
превзе ме и осъди ме на самота...
© Красимир Иванов. Всички права запазени!
© Красимир Иванов Всички права запазени