Аз съм любовта...
От вятър по-бързо летя...
Във пазви си нося ножовете.
Горко ти щом ти си целта!
Не спирай! Настигам те бързо!
Подлагаш ми крак? Не позна!
Докато си жив, ще те свързват
със мен въздух, огън, вода!
Нима уморил си се вече?
Без бой ли се даваш, кажи?
Бензинът в кръвта ти изтече -
сега сме на четири очи!
Не смееш да вдигнеш клепачи
от страх, че се влюби, нали?
На разума прага прекрачи,
сърцето ти бясно тупти!
Че как ще избягаш от мене -
аз нося в ръцете си жар!
Разстилам го в нощи студени
и правя нечуван пожар!
Никой не ми е избягал
посоча ли в него със пръст!
Избирай - добри благославям,
безумни - разпъвам на кръст!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
