25.05.2010 г., 22:44

Аз съм любовта

1.2K 0 1

Протегни ръка да ме намериш.

Аз съм тук, отляво, до сърцето.

Чудя се защо от студ трепериш...

аз съм пламък и червено цвете.

 

Скрий ме в шепи, няма да избягам,

тихо ме приспивай с глас напевен.

Чудя се дали да ти помагам...

аз съм изстрел и съм крясък гневен.

 

Само ме носи, не ме забравяй.

Вляво, до сърцето ти да бъда.

Никога сама не ме оставяй.

Вечно с мен - най-страшната присъда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих, за любота трябва да се говори дори и да е няма.Тя е като олтар пред нея всеки трябва да остави стих или свещичка...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...