Протегни ръка да ме намериш.
Аз съм тук, отляво, до сърцето.
Чудя се защо от студ трепериш...
аз съм пламък и червено цвете.
Скрий ме в шепи, няма да избягам,
тихо ме приспивай с глас напевен.
Чудя се дали да ти помагам...
аз съм изстрел и съм крясък гневен.
Само ме носи, не ме забравяй.
Вляво, до сърцето ти да бъда.
Никога сама не ме оставяй.
Вечно с мен - най-страшната присъда.
© Нина Чилиянска Всички права запазени