May 25, 2010, 10:44 PM

Аз съм любовта 

  Poetry » Love
1063 0 1

Протегни ръка да ме намериш.

Аз съм тук, отляво, до сърцето.

Чудя се защо от студ трепериш...

аз съм пламък и червено цвете.

 

Скрий ме в шепи, няма да избягам,

тихо ме приспивай с глас напевен.

Чудя се дали да ти помагам...

аз съм изстрел и съм крясък гневен.

 

Само ме носи, не ме забравяй.

Вляво, до сърцето ти да бъда.

Никога сама не ме оставяй.

Вечно с мен - най-страшната присъда.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасен стих, за любота трябва да се говори дори и да е няма.Тя е като олтар пред нея всеки трябва да остави стих или свещичка...
Random works
: ??:??