May 25, 2010, 10:44 PM

Аз съм любовта

  Poetry » Love
1.2K 0 1

Протегни ръка да ме намериш.

Аз съм тук, отляво, до сърцето.

Чудя се защо от студ трепериш...

аз съм пламък и червено цвете.

 

Скрий ме в шепи, няма да избягам,

тихо ме приспивай с глас напевен.

Чудя се дали да ти помагам...

аз съм изстрел и съм крясък гневен.

 

Само ме носи, не ме забравяй.

Вляво, до сърцето ти да бъда.

Никога сама не ме оставяй.

Вечно с мен - най-страшната присъда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасен стих, за любота трябва да се говори дори и да е няма.Тя е като олтар пред нея всеки трябва да остави стих или свещичка...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...