Аз съм любовта

Poetry » Love

1.2K 0 1

Протегни ръка да ме намериш.

Аз съм тук, отляво, до сърцето.

Чудя се защо от студ трепериш...

аз съм пламък и червено цвете.

Скрий ме в шепи, няма да избягам,

тихо ме приспивай с глас напевен.

Чудя се дали да ти помагам...

аз съм изстрел и съм крясък гневен.

Само ме носи, не ме забравяй.

Вляво, до сърцето ти да бъда.

Никога сама не ме оставяй.

Вечно с мен - най-страшната присъда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

korsar (Мимо Николов)

Прекрасен стих, за любота трябва да се говори дори и да е няма.Тя е като олтар пред нея всеки трябва да остави стих или свещичка...

2010-05-26T11:44:29+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0