Аз съм местната луда
Аз съм местната луда – незаконно дете,
на сърцата от обич сгрешили,
тази, дето съдбите по душите чете
и от жалост се смее – през сили.
Аз съм местната луда – спя сред росни треви,
балдахин от звезди ме покрива.
Но в съня неспокоен, все ви виждам уви,
и се стряскам, в сълзи се заливам.
Аз съм местната луда и когато вали,
с нежни думи превързвам небето.
Че от хорската мъка така го боли,
че отказва дъгата да свети.
Аз съм местната луда – нямам дом и хомот,
стиховете ми кули иззиждат,
във очите сияйни крия късче живот,
чудеса, за които ги виждат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
