Аз съм местната луда
Аз съм местната луда – незаконно дете,
на сърцата от обич сгрешили,
тази, дето съдбите по душите чете
и от жалост се смее – през сили.
Аз съм местната луда – спя сред росни треви,
балдахин от звезди ме покрива.
Но в съня неспокоен, все ви виждам уви,
и се стряскам, в сълзи се заливам.
Аз съм местната луда и когато вали,
с нежни думи превързвам небето.
Че от хорската мъка така го боли,
че отказва дъгата да свети.
Аз съм местната луда – нямам дом и хомот,
стиховете ми кули иззиждат,
във очите сияйни крия късче живот,
чудеса, за които ги виждат.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
