12.11.2017 г., 13:00

Аз съм насреща

1.6K 4 6

Аз съм насреща

И ако пак усетиш болка в гърдите,
И както преди е силна, гореща...
И ако отново напират сълзи от очите -
Ела при мен - аз съм насреща.

Аз съм онова подкрепящо рамо,
Което попива горчиви сълзи.
Ела и почукай на вратата ми само,
Ела и кажи ми какво ти тежи.

И тази болка аз ще поема,
И тези сълзи ще избърша с ръка.
А на душата - малка, наивна, ранена -
Сили отново ще вдъхна в нощта.

Чашите с вино пак ще налея,
Отново ще изпушим много цигари.
С болката вместо теб ще живея,
Аз ще премина през твойте кошмари.

Ще превържа отново кървящите рани,
Ще бъда до теб и в тази борба.
Ще махна тревогите в сърцето събрани,
Ще ти помогна да стъпиш пак на крака.

Ако пак усетиш болка е гърдите
И си мислиш, че тази най е зловеща.
Ако не можеш да спреш сълзите в очите -
Ела при мен - аз съм насреща.

05.08.2017г./15.08.2017г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Бисеров Всички права запазени

В края на всяко мое стихотворение винаги пиша датата, на която съм го създал.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...