И ако пак усетиш болка в гърдите,
И както преди е силна, гореща...
И ако отново напират сълзи от очите -
Ела при мен - аз съм насреща.
Аз съм онова подкрепящо рамо,
Което попива горчиви сълзи.
Ела и почукай на вратата ми само,
Ела и кажи ми какво ти тежи.
И тази болка аз ще поема,
И тези сълзи ще избърша с ръка.
А на душата - малка, наивна, ранена -
Сили отново ще вдъхна в нощта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
В края на всяко мое стихотворение винаги пиша датата, на която съм го създал.