Nov 12, 2017, 1:00 PM

Аз съм насреща

  Poetry » Love
1.6K 4 6

Аз съм насреща

И ако пак усетиш болка в гърдите,
И както преди е силна, гореща...
И ако отново напират сълзи от очите -
Ела при мен - аз съм насреща.

Аз съм онова подкрепящо рамо,
Което попива горчиви сълзи.
Ела и почукай на вратата ми само,
Ела и кажи ми какво ти тежи.

И тази болка аз ще поема,
И тези сълзи ще избърша с ръка.
А на душата - малка, наивна, ранена -
Сили отново ще вдъхна в нощта.

Чашите с вино пак ще налея,
Отново ще изпушим много цигари.
С болката вместо теб ще живея,
Аз ще премина през твойте кошмари.

Ще превържа отново кървящите рани,
Ще бъда до теб и в тази борба.
Ще махна тревогите в сърцето събрани,
Ще ти помогна да стъпиш пак на крака.

Ако пак усетиш болка е гърдите
И си мислиш, че тази най е зловеща.
Ако не можеш да спреш сълзите в очите -
Ела при мен - аз съм насреща.

05.08.2017г./15.08.2017г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Бисеров All rights reserved.

В края на всяко мое стихотворение винаги пиша датата, на която съм го създал.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...