21.08.2015 г., 18:01

Аз съм нота

856 0 12

Аз съм нота

Така де, разправях, че съм песен,
но как да бъда всичките ѝ части наведнъж?
Сега съм нота до, а после есен,
къде пък виждате трагичност в капка дъжд.
Дали ще се проточи по лъча на изгрева
към жадни премрежени в сън очи
или ще падне с гръм в сърца разнежени,
пак правилото свършва се във нота си
за да се влее във играта.

Така де, разправях че съм песен,
понякога разцепвам живота си
за да го видя в сбор от сълзи премрежени...
Кажете ми, чувството мери ли се?

Минорно ли, мажорно ли звуча,
опитвам да съм всичко наведнъж.
Сега съм нота до, а после есен,
къде пък виждате трагичност в капка дъжд.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няколко усмивки и за теб, Илко! ...
  • Хора, хващате ме в емоционален момент, така че просто ще ви раздам няколко усмивки... Благодаря ви!
  • Ти си едно много емоционално и забавно момиче, изпълнено с желание за живот и много ентусиазъм! Бъди винаги толкова непринудена и истинска! Поздрав!
  • Поздравление, Йоана! Една нота е повече от многословна песен. Тя е атом музикална хармония, способен да се въплъти и вгради във всичко. Съзирам тук цяла една философия, поднесена на поетичен лад. Коментирам стиха ти със закъснение, но при първата предоставила ми се възможност за това.
    Оценката си съм я дал отдавна.
  • Много си харесах подаръка
    Благодаря ви!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...