Съзирам те, любов...
в утринно небе, разкъсващо сенките с белотата си,
пречиствайки най-горчивите грехове
на безумните демони във душата ми.
Съзирам те, любов...
в крехката снежинка, бореща се с приумиците на вятъра,
в сноп лъчи от топлите спомени,
вплетени в тъканта на сърцето ми.
Съзирам те, любов...
в речните води, разделящи се и сливащи отново,
в небеса на гръмотевични бури, ситен ръмеж и порои.
Съзирам те, любов... ...