Аз съм... ТЯ
Аз съм... ТЯ
Аз съм новороденото,
което е във душата.
Дето носи ти бремето –
бремето върху съдбата.
Аз съм всяка една стъпка,
извървяна върху прахта.
Оназ непозната тръпка,
бодяща те силно с игла.
Във мрака – светлите лъчи –
отново крия се във тях.
В тъмното небе съм звезди,
в праведното – единствен грях.
Всяка твоя болка съм аз,
всяко желание, копнеж.
Тихо обгръщаща със мраз,
в сърцето новия строеж.
Не позна ли? Защо мълчиш?
На всеки живот – основа.
Та нали за мен ти гориш.
Аз да страдам съм готова.
Аз съм всяко твое чувство,
всяка изплакана сълза.
Сега позна ли коя съм?
О, скъпи, аз съм Любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
