Аз съм... ТЯ

Аз съм новороденото,

което е във душата.

Дето носи ти бремето –

бремето върху съдбата.

Аз съм всяка една стъпка,

извървяна върху прахта.

Оназ непозната тръпка,

бодяща те силно с игла.

Във мрака – светлите лъчи –

отново крия се във тях.

В тъмното небе съм звезди,

в праведното – единствен грях.

Всяка твоя болка съм аз,

всяко желание, копнеж.

Тихо обгръщаща със мраз,

в сърцето новия строеж.

Не позна ли? Защо мълчиш?

На всеки живот – основа.

Та нали за мен ти гориш.

Аз да страдам съм готова.

Аз съм всяко твое чувство,

всяка изплакана сълза.

Сега позна ли коя съм?

О, скъпи, аз съм Любовта!