Аз съм... ТЯ
Аз съм... ТЯ
Аз съм новороденото,
което е във душата.
Дето носи ти бремето –
бремето върху съдбата.
Аз съм всяка една стъпка,
извървяна върху прахта.
Оназ непозната тръпка,
бодяща те силно с игла.
Във мрака – светлите лъчи –
отново крия се във тях.
В тъмното небе съм звезди,
в праведното – единствен грях.
Всяка твоя болка съм аз,
всяко желание, копнеж.
Тихо обгръщаща със мраз,
в сърцето новия строеж.
Не позна ли? Защо мълчиш?
На всеки живот – основа.
Та нали за мен ти гориш.
Аз да страдам съм готова.
Аз съм всяко твое чувство,
всяка изплакана сълза.
Сега позна ли коя съм?
О, скъпи, аз съм Любовта!
© Стефка Георгиева All rights reserved.
